Атанасе, остаряваш.
Ето време за сълзи.
Ето младите те дразнят.
“Стар си вече” ти приказват.
“Само дух си вече ти.”

С младостта си се прощавай
и целувките оставяй.
Изведнъж ги забравѝ
и започвай да отпиваш
бавно старостта горчива.
Да, това ти предстои.

Не ти трябват ни цветята,
нито песните в гората.
Това време отлетя.
Сега гробът приближава
и смъртта те призовава.
Харон чака те сега.

Приготви се, приготви се
и благата остави си.
На света кажи: “Прощавай!”
И плача си сдържай само
в болката, в скръбта голяма.
И с това се утешавай.